Защо амишите са хората с най-малко алергии в света?
Алергиите в днешно време наподобяват съвсем невъзможни от отбягване - от котки, до фъстъци, лактоза и пъстър прашец, хората могат да са алергични към всичко.
Но една група наподобява е ваксинирана от тях, което е мистерия за специалистите, учещи алергиите.
Въпреки възходящата периодичност на алергичните болести както в индустриализираните, по този начин и в разрастващите се страни, амишите остават извънредно — и необяснимо — устойчиви.
Само 7% от децата амиши са имали позитивна реакция към един или повече постоянно срещани алергени при кожен тест , спрямо повече от половината от общото население на Съединени американски щати.
Дори децата от други обичайни селски фамилии, които към момента имат по-ниски равнища на алергични болести спрямо децата, които не живеят в селски региони, са по-алергични от амишите, се споделя в публикация на „ Вашингтон пост “.
Всъщност, една общественост амиши, живееща в северната част на щата Индиана, се смята за една от минимум алергичните популации, измервани в миналото в развитите страни.
„ Като цяло, в цялата страна към 8 до 10% от децата страдат от астма. При децата амиши процентът евентуално е 1 до 2% “, споделя Карол Обер, ръководител на катедрата по човешка генетика в Чикагския университет.
Allergies seem nearly impossible to avoid — unless you’re Amish
— Toronto Sun (@TheTorontoSun)
„ Няколко от тях имат алергии, само че в доста по-ниски проценти спрямо общото население “, прибавя тя.
Сега Обер и други откриватели се пробват да открият какво прави амишите и другите обичайни селскостопански общности неповторими, с вярата да разработят защитно лекуване, което да се ползва при дребни деца.
Например, пробиотик или етерично масло, съдържащо субстанции, които се намират в селскостопанския прахуляк, като микроби и молекулите, които те създават, биха могли да подтикват имунната система на децата по метод, който предотвратява алергичните болести.
„ Някои типове селскостопански практики, изключително доста обичайните, имат този извънреден предпазен резултат в смисъл, че в тези общности астмата и алергиите са на практика незнайни “, изяснява Доната Верчели, професор по клетъчна и молекулярна медицина в Университета на Аризона.
„ Проучванията, извършени измежду тези селскостопански популации, са от решаващо значение, тъй като ни демонстрират, че отбраната е постижима цел. “
Амишите са членове на християнска група, която практикува обичайно земеделие – доста от тях живеят в еднофамилни ферми за произвеждане на млечни продукти– и употребяват коне за работа на полето и превоз.
Към 2024 година в Съединените щати живеят към 395 000 амиши , съсредоточени най-вече в Пенсилвания, Охайо и Индиана.
През последния век честотата на алергичните болести – в това число сенна хрема (алергичен ринит), астма, хранителни алергии и екзема – се е нараснала фрапантно .
Сенната хрема, или алергична реакция към полени от дървета, трева и бурени, се появява като първото прието алергично заболяване при започване на 19 век, достигайки епидемиологични равнища в Европа и Северна Америка до 1900 година
През 60-те години на предишния век се следи внезапно нарастване на разпространяването на астмата при деца, положение, при което дихателните пътища се свиват при поемане на алерген.
От 90-те години насам в развитите страни се следи напредък на питателните алергии, в това число алергии към краве мляко, фъстъци и яйца.
Урбанизацията, замърсяването на въздуха, измененията в питателните привички и затвореният метод на живот постоянно се показват като вероятни фактори.
„ Хигиенната догадка “ — препоръчана за първи път в изследване от американския имунолог Дейвид Страхан през 1989 година — допуска, че излагането на микроби в ранна детска възраст защищава от алергични болести, като способства за развиването на здрава имунна система.
Проучването откри, че сенната хрема и екземата са по-редки измежду децата, родени в по-големи фамилии. Страхан се чуди дали нехигиеничният контакт с по-големи братя и сестри служи като отбрана против алергии.
Последващите открития поддържат хигиеничната догадка, като да вземем за пример, че децата, които порастват с повече домашни любимци, са по-малко склонни да развият астма, сенна хрема или екзема.
Възможно е обаче, че даже по-полезно от това да имаш по-големи братя и сестри или домашни любимци е да растеш във плантация.
(Преди повече от 150 години сенната хрема беше известна като „ аристократична болест “ , съвсем напълно лимитирана в по-висшите пластове на обществото. Фермерите изглеждаха релативно ваксинирани.)
Този „ фермерски резултат ” е доказан от изследвания на селскостопанското население по целия свят, в това число в Съединените щати, Европа, Азия и Южна Америка.
Но даже измежду селските общности най-изразен резултат се следи при амишите. В изследване на 60 възпитаници, извършено от Обер, Верчели и техните сътрудници, разпространяването на астмата е било четири пъти по-ниско при амишите спрямо хутеритите, друга селскостопанска общественост в Съединени американски щати с сходен генетичен генезис и метод на живот.
Разпространението на алергичната сенсибилизация – развиването на антитела към алергени и първата стъпка към развиването на алергия – е било шест пъти по-високо при хутеритите.
Изследователите първо изключили генетична причина; в действителност анализът сподели, че децата на амишите и хутеритите са извънредно сходни във връзка с своите предшественици.
Вместо това главната разлика сред тези две популации изглеждаше да е степента на излагане на селскостопански животни или обори в ранна детска възраст.
„ Децата на хутеритите и бременните дами не влизат в оборите. Децата не са изложени на контакт с животни в оборите, до момента в който не навършат към 12 години, когато стартират да се учат на работа във фермата “, сподели Обер.
„ Децата на амишите влизат и излизат от краварниците по през целия ден от ранна възраст “, добави откривателят.
При разбора на проби от домакински прахуляк на амишите и хутеритите, те откриха съвсем седем пъти по-висока микробна натовареност в домовете на амишите.
По-късни опити демонстрираха, че дихателните пътища на мишки, които са вдишали прахуляк от амишите, са имали доста по-малко астматични признаци, когато са били изложени на алергени.
Мишките, които са вдишали прахуляк от хутеритите, не са имали същия резултат.
Сега Обер и Верчели стартират да разпознават защитните сътрудници в праха на амишите, които предотвратяват алергичната астма.
През 2023 година анализът им на праха от фермите открива протеини, които работят като камиони за доставки, натоварени с молекули, създадени от микроби и растения.
Когато тези транспортни протеини доставят своя товар до слузта, която облицова дихателните пътища, се основава защитна среда, която контролира реакциите на дихателните пътища и предотвратява възпаленията.
„ Вече не приказваме толкоз доста за хигиеничната догадка , тъй като в този момент разбираме, че в действителност не става въпрос за това какъв брой хигиенично живеете “, сподели Кирси Ярвинен-Сепо, шеф на Центъра за хранителни алергии в Медицинския център на Университета в Рочестър.
„ По-скоро става дума за микробна догадка, защото потребните бактерии , които колонизират червата и други лигавици, играят значима роля “, добави специалистът.
През първата или двете години от живота си имунната система на бебето се развива бързо и е мощно податлива на тласъци от околната среда, като да вземем за пример бактерии.
Някои специалисти смятат, че излагането на дребни деца на избрани типове потребни бактерии може да задейства и образува разрастващата се имунна система по метод, който понижава риска от алергични болести в по-късна възраст.
Селскостопанският прахуляк съдържа комбинация от бактерии, отделени от домашни животни и скотски фуражи, които не са задоволително нездравословни, с цел да причинят болести, само че дейно упражняват имунната система да реагира по-слабо на алергени в по-късна възраст.
През 2021 година Кирси Ярвинен-Сепо и нейните сътрудници съпоставиха чревните микробиоми на 65 бебета от старообрядната менонитска общественост в селска околност в Ню Йорк с 39 бебета от градски/предградски региони в близкия Рочестър.
Подобно на амишите, старообрядните менонити водят обичаен поземлен метод на живот.
Почти три четвърти от бебетата менонити в изследването са колонизирани с B. infantis, бактерия, обвързвана с по-ниски равнища на алергични болести, за разлика от 21% от бебетата в Рочестър.
„ Степента на колонизация е доста ниска в Съединени американски щати и други западни страни спрямо доста високите равнища в менонитските общности, сходни на някои разрастващи се страни “, сподели тя.
„ Това отразява честотата на автоимунните и алергичните болести. “ Тези улики за произхода на фермерския резултат съставляват стъпка към предварителната защита на алергичните болести.
Независимо от формата на лекуването, въздействието върху предварителната защита на алергичните болести, които засягат милиони хора по целия свят и понижават качеството на живот, може да бъде голямо, споделят специалистите.
„ Не знам дали можем да дадем на всяко семейство по една крава.... Но от тези отдавнашни и доста постоянни среди научаваме какви субстанции и експозиции са нужни “, сподели Верчели.
„ След като разберем това, не мисля, че ще има спънки за основаването на защитни тактики в тази тенденция “, заключи тя.
Но една група наподобява е ваксинирана от тях, което е мистерия за специалистите, учещи алергиите.
Въпреки възходящата периодичност на алергичните болести както в индустриализираните, по този начин и в разрастващите се страни, амишите остават извънредно — и необяснимо — устойчиви.
Само 7% от децата амиши са имали позитивна реакция към един или повече постоянно срещани алергени при кожен тест , спрямо повече от половината от общото население на Съединени американски щати.
Дори децата от други обичайни селски фамилии, които към момента имат по-ниски равнища на алергични болести спрямо децата, които не живеят в селски региони, са по-алергични от амишите, се споделя в публикация на „ Вашингтон пост “.
Всъщност, една общественост амиши, живееща в северната част на щата Индиана, се смята за една от минимум алергичните популации, измервани в миналото в развитите страни.
„ Като цяло, в цялата страна към 8 до 10% от децата страдат от астма. При децата амиши процентът евентуално е 1 до 2% “, споделя Карол Обер, ръководител на катедрата по човешка генетика в Чикагския университет.
Allergies seem nearly impossible to avoid — unless you’re Amish
— Toronto Sun (@TheTorontoSun)
„ Няколко от тях имат алергии, само че в доста по-ниски проценти спрямо общото население “, прибавя тя.
Сега Обер и други откриватели се пробват да открият какво прави амишите и другите обичайни селскостопански общности неповторими, с вярата да разработят защитно лекуване, което да се ползва при дребни деца.
Например, пробиотик или етерично масло, съдържащо субстанции, които се намират в селскостопанския прахуляк, като микроби и молекулите, които те създават, биха могли да подтикват имунната система на децата по метод, който предотвратява алергичните болести.
„ Някои типове селскостопански практики, изключително доста обичайните, имат този извънреден предпазен резултат в смисъл, че в тези общности астмата и алергиите са на практика незнайни “, изяснява Доната Верчели, професор по клетъчна и молекулярна медицина в Университета на Аризона.
„ Проучванията, извършени измежду тези селскостопански популации, са от решаващо значение, тъй като ни демонстрират, че отбраната е постижима цел. “
Амишите са членове на християнска група, която практикува обичайно земеделие – доста от тях живеят в еднофамилни ферми за произвеждане на млечни продукти– и употребяват коне за работа на полето и превоз.
Към 2024 година в Съединените щати живеят към 395 000 амиши , съсредоточени най-вече в Пенсилвания, Охайо и Индиана.
През последния век честотата на алергичните болести – в това число сенна хрема (алергичен ринит), астма, хранителни алергии и екзема – се е нараснала фрапантно .
Сенната хрема, или алергична реакция към полени от дървета, трева и бурени, се появява като първото прието алергично заболяване при започване на 19 век, достигайки епидемиологични равнища в Европа и Северна Америка до 1900 година
През 60-те години на предишния век се следи внезапно нарастване на разпространяването на астмата при деца, положение, при което дихателните пътища се свиват при поемане на алерген.
От 90-те години насам в развитите страни се следи напредък на питателните алергии, в това число алергии към краве мляко, фъстъци и яйца.
Урбанизацията, замърсяването на въздуха, измененията в питателните привички и затвореният метод на живот постоянно се показват като вероятни фактори.
„ Хигиенната догадка “ — препоръчана за първи път в изследване от американския имунолог Дейвид Страхан през 1989 година — допуска, че излагането на микроби в ранна детска възраст защищава от алергични болести, като способства за развиването на здрава имунна система.
Проучването откри, че сенната хрема и екземата са по-редки измежду децата, родени в по-големи фамилии. Страхан се чуди дали нехигиеничният контакт с по-големи братя и сестри служи като отбрана против алергии.
Последващите открития поддържат хигиеничната догадка, като да вземем за пример, че децата, които порастват с повече домашни любимци, са по-малко склонни да развият астма, сенна хрема или екзема.
Възможно е обаче, че даже по-полезно от това да имаш по-големи братя и сестри или домашни любимци е да растеш във плантация.
(Преди повече от 150 години сенната хрема беше известна като „ аристократична болест “ , съвсем напълно лимитирана в по-висшите пластове на обществото. Фермерите изглеждаха релативно ваксинирани.)
Този „ фермерски резултат ” е доказан от изследвания на селскостопанското население по целия свят, в това число в Съединените щати, Европа, Азия и Южна Америка.
Но даже измежду селските общности най-изразен резултат се следи при амишите. В изследване на 60 възпитаници, извършено от Обер, Верчели и техните сътрудници, разпространяването на астмата е било четири пъти по-ниско при амишите спрямо хутеритите, друга селскостопанска общественост в Съединени американски щати с сходен генетичен генезис и метод на живот.
Разпространението на алергичната сенсибилизация – развиването на антитела към алергени и първата стъпка към развиването на алергия – е било шест пъти по-високо при хутеритите.
Изследователите първо изключили генетична причина; в действителност анализът сподели, че децата на амишите и хутеритите са извънредно сходни във връзка с своите предшественици.
Вместо това главната разлика сред тези две популации изглеждаше да е степента на излагане на селскостопански животни или обори в ранна детска възраст.
„ Децата на хутеритите и бременните дами не влизат в оборите. Децата не са изложени на контакт с животни в оборите, до момента в който не навършат към 12 години, когато стартират да се учат на работа във фермата “, сподели Обер.
„ Децата на амишите влизат и излизат от краварниците по през целия ден от ранна възраст “, добави откривателят.
При разбора на проби от домакински прахуляк на амишите и хутеритите, те откриха съвсем седем пъти по-висока микробна натовареност в домовете на амишите.
По-късни опити демонстрираха, че дихателните пътища на мишки, които са вдишали прахуляк от амишите, са имали доста по-малко астматични признаци, когато са били изложени на алергени.
Мишките, които са вдишали прахуляк от хутеритите, не са имали същия резултат.
Сега Обер и Верчели стартират да разпознават защитните сътрудници в праха на амишите, които предотвратяват алергичната астма.
През 2023 година анализът им на праха от фермите открива протеини, които работят като камиони за доставки, натоварени с молекули, създадени от микроби и растения.
Когато тези транспортни протеини доставят своя товар до слузта, която облицова дихателните пътища, се основава защитна среда, която контролира реакциите на дихателните пътища и предотвратява възпаленията.
„ Вече не приказваме толкоз доста за хигиеничната догадка , тъй като в този момент разбираме, че в действителност не става въпрос за това какъв брой хигиенично живеете “, сподели Кирси Ярвинен-Сепо, шеф на Центъра за хранителни алергии в Медицинския център на Университета в Рочестър.
„ По-скоро става дума за микробна догадка, защото потребните бактерии , които колонизират червата и други лигавици, играят значима роля “, добави специалистът.
През първата или двете години от живота си имунната система на бебето се развива бързо и е мощно податлива на тласъци от околната среда, като да вземем за пример бактерии.
Някои специалисти смятат, че излагането на дребни деца на избрани типове потребни бактерии може да задейства и образува разрастващата се имунна система по метод, който понижава риска от алергични болести в по-късна възраст.
Селскостопанският прахуляк съдържа комбинация от бактерии, отделени от домашни животни и скотски фуражи, които не са задоволително нездравословни, с цел да причинят болести, само че дейно упражняват имунната система да реагира по-слабо на алергени в по-късна възраст.
През 2021 година Кирси Ярвинен-Сепо и нейните сътрудници съпоставиха чревните микробиоми на 65 бебета от старообрядната менонитска общественост в селска околност в Ню Йорк с 39 бебета от градски/предградски региони в близкия Рочестър.
Подобно на амишите, старообрядните менонити водят обичаен поземлен метод на живот.
Почти три четвърти от бебетата менонити в изследването са колонизирани с B. infantis, бактерия, обвързвана с по-ниски равнища на алергични болести, за разлика от 21% от бебетата в Рочестър.
„ Степента на колонизация е доста ниска в Съединени американски щати и други западни страни спрямо доста високите равнища в менонитските общности, сходни на някои разрастващи се страни “, сподели тя.
„ Това отразява честотата на автоимунните и алергичните болести. “ Тези улики за произхода на фермерския резултат съставляват стъпка към предварителната защита на алергичните болести.
Независимо от формата на лекуването, въздействието върху предварителната защита на алергичните болести, които засягат милиони хора по целия свят и понижават качеството на живот, може да бъде голямо, споделят специалистите.
„ Не знам дали можем да дадем на всяко семейство по една крава.... Но от тези отдавнашни и доста постоянни среди научаваме какви субстанции и експозиции са нужни “, сподели Верчели.
„ След като разберем това, не мисля, че ще има спънки за основаването на защитни тактики в тази тенденция “, заключи тя.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ